Забелязах, че напоследък сред българското население е настанъл смут. Сякаш никой не знае какво да прави с живота си. Всеки тъпче на едно място и единственото нещо, което прави е да се оплаква и да обвинява другите за несполуките в живота си.

Хората са обезверени, безразлични...злобни. Всеки е недоволен от положението си, но никой не прави нищо, за да го промени. Сивотата ги е погълнала, а те потъват все по - надълбоко. 
А другите, които не са заети с това да се оплакват, хвалят " готиния " си начин на живот. Те са хората, които живеят за мига. Те искат от всичко по много, ласкаят егото си, унижавайки по- различните от тях. Те се обличат в скъпи дрехи, имат хубави лъскави коли, а зареждат за 10, имат iphone6, но общуват чрез Viber. Казват " Обичам те!" след една седмица, а дори не знаят цвета на очите на половинките си. 
Те не четат книги, защото няма никакъв смисъл, те са умни и знаят всичко. И какво като изписват името си с правописни грешки и все още сричат? Те имат BMW И ТОВА Е ВАЖНОТО!!!

За жалост това е грозната истина, защото българинът е все още роб, но не на Турция, Америка, Русия и т.н., а роб на себе си! Защото, когато човек иска да направи нещо с живота си, той постоянно търси начини, той се осъвършенства постоянно и не спира, докато не постигне целите си!

Който изгуби връзкатаси с Бога става роб, смутен и дезориентиран. Робството е материална категория а състояние на болният дух, който не търси истината и любовта.

Ако няма такива, естествено, че всичко ще му е сиво.
Ако има - ще намери начин да ги осъществява и в случая парите не са на първо място. Без пари не става, но по-важното е да има цели и стремления, тогава ще намери и парите за тях.
С голи мечти също не се получава, а трябват действия.